„Духовните дарове на България“
Том I

Представяне

Религията се дава на човека, историята се прави от човека!

Впотребата за повече светлина и знание за това какво е имало тук – в свещена Тракия, където живеем, като рудокопи или археолози на културата, която по-специално религиите са оставили, ще потърсим зърна на несменното. На онова, както казва Христос, което нито молец, нито ръжда го пояжда. Ще потърсим с какво предшествениците в хилядолетията са изграждали своята лична съдба, своята родова пътека и впоследствие съставлява националния дух на българската земя и държава. А националният дух е вътрешно живеене!

Това знание – за живяното тук, безспорно е от голямата книга на народите, които на тази земя са осъществявали религии, имали са олтари и правила, които са ги водили към Бога, но то е и страница от душите ни.

Религията ражда душевността и гради културата на народите! Затова ще се попитаме – кои са духовните дарове на нашия народ, имал благоволението да го люлне ръката на съдбата, за да го направи поселник на земята, която ще го съхрани, а той ще я оплоди? Народ, който не може да оплоди земята си, и земя, която не може да съхрани битието на народа си, взаимно се отричат и тогава идва пустинният навей, непрощаващ на нищо...

Земите, които сега обитаваме, са имали поселници преди хиляди години, а тези поселници от своя страна са имали божества. Но ние малко се спираме върху личния си олтар, който сме наследили от семейния дом, от социалната стъгда и от онова, което историята ни е поднесла като духовност. Малцина знаят що е имало тук – като наша отвоювана съдба, като наш храм, като наше вътрешно моление. Това, което се нарича родина, не е всичко, каквото човек може да загуби. Трагедията на човека е, когато няма Бог, храм и олтар. А религията единствена дава идея за божество като път за съвършенство, храм като молитвеност и олтар като принасяне на жертва, дава и обред като изграждане на човека.

Тази земя не е обиталище само на християнството – то, сравнено с историческата давност, е ново изповедание. Тук се разгръщат различни религиозни учения, които с векове владеят душата на човека, правят се молитви, живее се с добродетели, които съответните религии слагат, колкото и първични да са били. Това е било във всички български земи. Всички – защото ние имаме и земи, които са били в българската етническа цялост, но вече не са в българската държавност. Но те са български като предназначение на националния ни дух, дарени с една провиденция да носят култура и религиозни убеждения. Те сега не са в България, но по тях има пулсация на българския дух и страници, писани от българи. И не е проблем на шовинизъм.

Затова говоря за религиите в българските земи, защото не само в един отделен исторически епизод имаме тези земи – ние ги но сим като духовна цялост; имаме в тях етническа принадлежност, усвоила исторически събития, които не могат да бъдат затрити. И ние сме длъжни да видим честта на тези земи в далнините, в настоящето и в бъдещето! Защото никое достойнство не може да бъде отхвърлено. А тук е имало религии, които и сега биха ни правили чест.

Така че достойнството на тази земя и на нейните поселници не може да бъде отхвърлено и ничия съдба не може да бъде отмината. Даже сега, когато се вгърнем само в своята черупка на българи, трябва да знаем, че ние сме и траки, и славяни, и прабългари и не можем да отхвърлим съдбата на ония, които в целостта на тази земя са правили своята стъпка и са давали своя дух.

Така че земята, която се нарича България, не е само териториални граници – тя е огнище както на войнство, доблест и смелост, така и на религии, храмове и молитви! И не бива да имаме чувство на страх да се търсим в хилядолетията. Дори когато някой не може да повярва в прераждането, той може да не къса нишката на приемственост с един обикновен биологичен закон, наречен „закон за наследствеността“. Значи хилядолетията не се късат – нито в тяхната антропологична, нито в тяхната мистична даденост. Ето защо винаги можем да се потърсим.

• Единственият народ, който не е загубил паролата си – „България“, е нашият!

Българите безспорно са с много прославности в осъществяване на своето историческо присъствие в тези земи, но те са минали през много други места, оставили са там добри дири, сели са странни семена, които светът е нямал. Историята ни е по-дълга от тази, за която човешката хроника свидетелства. Не е само проблем на доказателство, че един от синовете на Ной, както се твърди, е утробност на българина. По-съществено е другото – това, което казвам за неговия основен белег – че българинът е духовен, а не само покрит с бойна слава.

Време е да се познаем колко от миналото е правило свои иконостаси в душата ни, колко от настоящето ни възправя на нови моления и как отговорно се готвим за едно друго бъдеще!

• Народ, който няма идея за бъдеще, не може да разчита на просперитет и съвършенство!

Тук съвременниците могат да не намерят етничността на траките или статуи на славянските богове, но има твърде много, макар и разхвърляни, исторически островчета на нашата земя; има свидетелства като храмови остатъци или като вписани в душата на стотиците поколения, минали известни нравствени позиции или известни фолклорни обичаи... И не можем да ги загубим, защото не само човекът прави културата и историята, но и онази духовност, която го обгръща; и онази земя, която излъчва своята велика благодат!

Културата не е цивилизация – тя не е достижение на ума, а е съхранена духовност; докато историята се ражда от предназначението, материализиращо духовна субстанция!