ВЪРХУ МОЛИТВАТА НА МЪДРОСТТА

Началото на Молитвата е неизменно във всички векове, защото човекът е образ и осъществяващо се подобие на Бога. А молението е некъсаната връзка между началното и Безначалното!

Отче наш у нас говори за преходност и за непреходност – Отче наш е, Който ни осъществява, ние сме, чрез Когото ще се осъществим!

Молитвата на Мъдростта отваря най-широко вратата за духовното битие на човека. Тази нова молитва сменя и вертикалната, и хоризонталната духовност.

Искането „Научи ни“ вместо „Дай ни“ е едно ново ниво на свързване с Божествените енергии, защото всяка Духовна вълна носи критерии за ценностите и приложението им в съответното ѝ поле. Докато Любовта усъвършенства най-вече Астралното поле и храни Физическото, то Мъдростта е светлината на Знанието, което осветява и обожествява мисълта и душевността.

Искането „живи да бъдем в Тебе“ е стремеж към сливане с Единството на Космичния живот, това е молитва на Единосъщието!

Другото искане е „светли в Дух и душа“. Духът никога не може да бъде опорочен или помрачен – Той е изходност, а надолу Неговото ниспослание, Неговата инволюционност Го обвива в съ ответните материалности и прибулва съзнанието. Душата пък е един сбор от възможности да се приема Светлината на Мъд ростта.

Мъдростта се излива чрез интуицията, но нейната изразност става чрез мисълта и основното в Учението Път на Мъдростта е искането за чистота в мисълта. Умственото поле трябва да бъде целомъдрено, възвишено и затова в Молитвата на Мъдростта е внесен изразът „целомъдрени в мисъл и тяло“. Сътрудничеството като цялост между мисъл и тяло, достигнали чистота, дава въз можност за Самокръщение и Възкресение.

Духовната вълна на Мъдростта не отрича, а следва и надгражда Духовната вълна на Любовта. Затова целомъдреността е съпроводена със „събожническо служение към всяко боготворение“. Светът е сътворен от Любов, но осветен от Мъдрост и изведен от Истина! Истина, която ще ни направи свободни, т.е. ще ни даде Живот в Бога.

„Ти си сега и във всички времена! Амин!“