Голгота – Път на Битието

Извървете своите Голготи!

Днес празнуваме един от най-големите исторически мистични и духовни празници в световната история. Празник от културата на християнството и от личното битие на изповедниците на бъдната култура на Духовната вълна на Мъдростта. Празнуваме истинската дата – исторически вярната и социална, и мистична дата на Възкресението на Иисус Христос – 8 април!

Още от 1956 година аз имам тази вътрешна празничност. След това датата беше доказана, а е вписана и в „Хронологична енциклопедия на света“[1]. Представителите на различните Църкви бяха заинтригувани от това и щяха да правят своите съвещания, но още не са излезли с решение за уточнение относно верния ден на Възкресението. И понеже разликата в празнуването на православни и католици понякога е цял месец, това е твърде смутително. Той е излязъл вече из Своя гроб, а едните още не празнуват Възкресението му, или обратно – Той още не е възкръснал, а другите Го празнуват като Възкресение. Такава несъвместимост между духовните реалности! Не говоря само за земните реалности, които културите и особено религиите уж са се стремили да направят успоредност – да открият тайната, която безспорно не може да бъде вечна. В Учението на Мъдростта тайни няма да има, но тайнства ще има! Защото тайнствата са възпитание, което разкритата тайна ви дава.

Възкресението е консумираната енергия на еволюцията – от образците, които тя е оставила във вашето физическо и духовно пребиваване. Оставила ги е с идеята консумираната енергия на тези образци да ви върне към Сътворителя. Процес, който в края на краищата има една велика тайна.

• Човекът е един бог в развитие
  и неговата бъдеща тайна е Съсътворител.

Тогава логично е в инволюцията да сте акумулирали енергията на тези образци, които след това в развитието да ви връщат в идеята на Сътворителя. И това обяснява тази гонима цел човекът да търси (без още да го потърси в себе си) вечния двигател – perpetuum mobile. Но има и една енигма, която отколе е разгадана – емблемата змия, захапала опашката си.

Възкресението е тази акумулирана енергия от образците на развитието, с една възвръщаща тенденция – змията, захапала опашката си. Това е Възкресението! Вие правите развитие, акумулирате енергиите на образците, с които сте осъществявали своите земни и надземни съществувания, и отивате към една голяма идея – да се върнете в Сътворителя. А още по-голямата тайна е, когато змията захапе опашката си, да направите това, което дързостно казахме и то е съвършено реално: човекът – Съсътворител.

Това е голямата идея на Възкресението. Тя ни дава възможности да го потвърдим, защото е вложено у нас – нашата Човешка божественост да се срещне с Божията човечност. Или Божията човечност, в гроба извършвайки Самокръщението, прави реалност срещата с Човешката божественост – тази тайна носим в себе си.

Можете да връщате енергии от отживяното. А когато връщате тези енергии, тогава сте изпълнили волята на вашия Сътворител. Както когато Той е казал на Своя сътворен човек: Давай имена![2] Човекът в Свещеното писание е наречен „Адам“, а какво е „Адам“ – умът. Онова, което Адам, което умът даде като имена, то и до днес не е променено. Представете си каква култура е това!

Следователно това, с което можем да определим света, е умът. Но достатъчно ли е определението, което дава умът? Не! Адам е дал имена, но се е устремил към Дървото на познанието що е добро и зло. И след това, когато е познал тайната що е добро и зло, може вече да каже: „Ето и Дървото на Живота!“. Тогава го спират. Спират го, но му признават нещо, което от религиите се отминава незабелязано. Адам е пратен да се развива, отгонен е затова, че е искал да знае, но когато го пращат, Бог казва: той стана като един от Нас, да познава добро и зло[3].

Значи, преди да дойде проницанието да изведе чакащия у него Бог, умореният човек трябва да мине през своята еволюция и да акумулира енергията на еволюционното живеене. Да създава таблици на морала, да създава познания, но още няма властта на Бога, Който е в него. Бог милиони години чака от сътворения да Го изведе на живот от себе си. Затова идва йерархията на духовното развитие на религиите, които обаче предоставиха на човека нравствени таблици, но не и Знание.

Ние сме имали една религия на Танг Ра, която, като я съпоставите с другите световни религии, единствена няма нито ангели, нито сатани. Представете си каква е духовната субстанция на българина – да няма ангели и сатани! Религиите с ангели и сатани крадат енергията на Бога, съобразявайки се със сатаната. И затова в тях ще намерите двубоя – уж са единоцелни, а са двугамни. Тази трагедия на човечеството с хиляди години работи. Затова, когато искат да изведат изповедника си в пътя на Правдата, му слагат наказание: „око за око, зъб за зъб“. Морал...

Предшественикът на Правдата не е имал този двубой, но е имал двубой между стихия и творчество. Това е митологията, в която от една стихийна сила човекът прави бог. Но този Бог в своите вибрации си остава твърде неморален. И Зевс, и всеки митологичен бог е пълен със страсти. Никой там не можа да каже, че водата, която също е бог, е астралният образ на Светлината, не можа да каже, че огънят на нашия ум в своите спекулации създава мисъл-форми, които ни въвеждат в непроходимост...

И едва Христос уточни Еднобожието – Бог и Дух съчета с Божествеността си в Троица Единосъщна. С една голяма битка – човекът да изведе вложения Бог от себе си. Този Бог отколе чака. Той трябваше да бъде освободен от идеята на нравствените таблици и се създадоха Блаженствата, с един нов оттенък, с един друг повей. Трябва да се извежда личността пред социалната общност, пред стадното. Но трагедията в тази голяма тайна: Аз и Отец едно сме. е, че само вън от човека се признава Отец, на Когото Му се вменява правото да ви обяви за грешници.

Така има морални основания за възмездие над грешника. Затова Синедрионът се уплаши, когато чу Този Човек да казва, че е единство с Отца Си. Изпадна в един голям стрес и понеже не можеше да реши този проблем, го предостави на социалната власт – обяви богохулника за бунтовник. Така бунтовникът получи възмездие от волята на държавата, а богохулникът – проклятие и потребата: „По-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине!“[4].

Това е бил Пътят Голготски на Този, Който каза, че е единство с Отца Си. Другото е поведението на тълпата, която трябва да бъде удовлетворена в своята невежественост: Осана! – Разпни Го!

Когато социологията като история натрапва една доктрина в непогрешимост, тогава съчетанието „богохулник и бунтовник“ има само един Път – Пътя на Голгота. И затова тази година в Посланието на Битието беше предвестено: Извървете своите Голготи![5]. То не е в идеята на предишните Послания – на Бдението и на Приложната Молитвеност, а на Битието! Когато извървите своите Голготи, вие вече ще сте извървели това преддверие към „бунтовника и богохулника“.

Идеята е била „богохулникът“ да загине, защото, ако Той не загинел, щели да загинат другите, а „бунтовникът“ да бъде разпнат, за да се осъди поведението на молитвеника. Конфликтът между молитвеника и волята на държавника – това е Голготският Път. Този голям конфликт, който никой досега не можа да помири. Защо? Защото обичай врага си не смекчи око за око и зъб за зъб. Искането да обичате врага си не е идея на признание на другия – то също изисква насилие. И насилие изпълни социалната власт, изпълни го волята на цезаря. Тогава Пилат си изми ръцете...

Световната култура има един образец. Това обаче не е достатъчно – когато признаете някого за виновен, защото нямате сили себе си да жертвате, за да дадете път на другите, вие лесно можете да си измиете ръцете, но не можете да измиете съвестта си...

Учението Път на Мъдростта роди истинското сродяване – няма защо да се насилвате да обичате враг, а имате основание да обичате събожник. Тогава не се изисква усилие, а прозрение, че различието, че двуполюсността, която имате в себе си между тяло и Дух, е едно търсене за единство. И тогава ще разберете мисълта, която стои като надслов на списание „Нур“: Няма зло, има нееволюирало добро! Това голямо противоречие е път на единството – „врагът“ е събожник.

Така Христос постави пред първата си стъпка в Пътя на Голгота Своята търсена Цялост – единството между Него и Отца. А Отец е Родителят на света, Той е Сътворителят. И как се осъществява голямата идея Иисус Христос да стане Съсътворител? С „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“[6]? Не. Той извървя Голгота и тогава: „Това е Моят Единосъщ Син“. Единосъщ! Създаде се идеята за Троица Единосъщна.

Това е и тайната тази година с Извървете своите Голготи! Голгота всеки може всеки миг да ходи. Голготата не е само хълмът в Иерусалим, тя е у вас и ви чака. Разпятието у вас ви чака. Пътят е у вас и ще се уморите, но той ви чака. Вие сте, които може да осветите Пътя, а не Пътят да ви освети. Хиляди хора ходят в Иерусалим по Голготския път – нито един от тях не можа да стане свят и не можа да стане Син на Единосъщието. Защото хората си умуват, а не правят Голотски Път и нямат плът за Възкресение. Време е това, което съм казал, да се разбере. Истината, че религиите най-бавно стареят и за ужас, най-дълго стоят стари.

Различието е търсено единство, за да не възправяте тяло и Дух във вечна битка. Всеки излиза от своя гроб. Там остава онова тление. Божественото никога не може да бъде задържано в земята! То си е послужило със земята, за да си направи форма – заради еволюцията. И намираме, че е имало възкръснали и преди Христос. Но въпросът е как? Например Озирис, Адонай и Дионис са възкресени. Има и други. Но как? Със сила, с енергия отвън. Защо? Защото Кундалини не действа още. Никой още не може да ползва „жезъла“ си, а всеки го има. Точно чрез енергията на жезъла на Хермес Изида възкресява нарязания на парчета бог Озирис. А Изида му е и сестра, и съпруга. (След това посвещаваният стои три дни в нейния ковчег, за да излезе от астрала.)

Какво направи обаче Иисус Христос? Той е първият човек, възкръснал със сила отвътре. Когато Го слагат в гробницата, Той извършва най-свещения акт – Самокръщава се! Не Му трябва Йоан Кръстителя – Той извежда Божието начало за Човешка божественост. Ето тази тайна трябва да се сложи в културата на човечеството! Само Самокръщението може да ви направи надвластник над гроба. Другото е чужда сила. Това е потребата – идеята за Самокръщението.

Всеки човек носи белег на Самокръщение, само че не от гроба, а от съня си. Тогава ще разберете тайната на съня и защо той е притча на боговете. Тайната на съня е вашето всекинощно възкресение.

И когато вече можете да се самокръстите, когато вече можете да излезете от гроба, какво ви остава – да направите Единосъщие. Вие сте извървели Голгота – а тя е вашата битка. Тя е вашата идеология, но е с много ограничена енергия. Голямата идея е да влезете в Божието лоно при Отца като Негов Син Единосъщ!

Няма нужда от толкова много дискусии, водeни хилядолетия – дали е това, или онова. Не. Неразбирането как да се изведе вложената Божественост чрез Човешката божественост – това е трагедията на човечеството. Другото са енергии, фиксирали отживяното. И затова в Посланието на Битието е казано: „Дай ни свобода от минало!“[7] Ако не се освободите от минало, ще остане така, както в приемствеността на всички предишни религии сложиха заземяването. От него е имало нужда – Антей е заземен, но има нужда и от Херкулес, който да ви вдигне една педя над земята, за да се отземите. Това е тайната и точно това е големият урок на Възкресението. Възкресението не е идея за благоденствие. Не! То е идея, която създава богове, а не богаташи. Възкресението не е благодеяние – то създава богове! А само боговете и личностите могат да правят история – другото е тълпа. Тълпата е потребна, за да извърши някои социални земетръси.

Така че, когато извървите своите Голготи, тогава спокойно вашата душа в своята изпревара може да се защити срещу културата на „непреходността“, на която сме свидетели. Защото тази социална „непреходност“, колкото и да е украсена като елемент на еволюцията или на революционните тласъци, е преходна (както например т. нар. „Велик Съветски съюз“ даде какво – църква без Бог и свобода с продаден живот). Така че идеята за Възкресението е вашата душевност да изведе в изпревара битието ви, за да бъде безсилна всекидневността на илюзорните революционни маси или класови недоимъци. Възкресението е най-голямото тайнство. То не е тайна, а тайнство! Енергията на тайнствата трябва да се научим да понасяме.

Христовото Възкресение не е акт на посвещение. Там я няма Изида да ви държи в ковчега. Вие стоите в гроба и извиквате своята божественост да направи Самокръщение, та вашата Божия човечност да излезе в живот. И тогава ще забравим тези три кръста, които още стоят. Единият е Кръстът на Христос, Който освободи човека. Неговото велико дело е точно това – не да даде свобода, която продава живота ви, а да ви освободи да не пречите на Бога. Кръстът на добрия разбойник е проницанието той да иска да отиде в друг свят. Тогава Властникът му каза: Днес ще бъдеш с Мене в Рая! Това е, което се дава на хората – да получат познание и будност. А кръстът на лошия разбойник още стои на Голгота. Този Кръст е оставен, докато се събуди, докато човекът намери своята Витезда – целебния кладенец.

Това са идейните образци, емблеми.

• „Змията, захапала опашката си“ е последие от Голготския Път.

Затова е повикът на Мъдростта: Дерзайте! Извървете своите Голготи! Извървяната Голгота, след която може да възкръснете, е Битие. Тя е Битие! А в Посланието на Битието вие трябва да познаете тайната на раждането, за да имате Пътя на Рождеството[8], а оттам – Пътя на Голгота. Той ще ви даде свобода от Себе си.

Така трябва да схванем тази велика реална мистерия на душата, която живее, която е люлната в люлката на плътта. Но тя има своята будност за божественост. Това е Пътят. И затова Учението Път на Мъдростта ви постави: служение без Себе си. Страхът за себе си не прави подвиг, а Път без подвиг не е жертва.

Болката не всякога е страдание. С Възкресението Си след Кръста Христос показа, че няма страдание – има развитие. Виждате ли къде е будността? Хората охкат и плачат, а Той им каза: не! Когато вижда майка Си и ученика Си Йоан, Той не им каза: „Идете и още плачете там, в одаята!“, а рече: Жено, ето сина ти. Иоане, ето майка ти. И от този час Иоан я прие при себе си[9]. Развитие ли е? Той трябва да съхрани майката, която „донася“ едно Учение. Не майчината утроба, която само го е родила. Тя го е родила, за да роди Той. И Той я поверява на онзи, който Му е най-скъп. Страдание ли е? Не, развитие!

Това е Възкресението. Традиция е да си го честитим и ние я приемаме, стига тя да има още енергия. Другото е приемане на обичаи... Какви лазарки е имало едно време и тям подобните... Хората плачат, че умират, а Той казва: „Свърши се!“[10]. Другото е да се седне на богата трапеза. А когато апостолите са седнали на онази трапеза – на Тайната вечеря, е имало само хляб и вино. Но можете ли да трансформирате хляба? Можете. Учениците Иисусови ще кажат, че е чудо. Не е чудо, имате енергията!

Това е, което мога да ви пожелая на този хубав и голям Ден, Ден невечерен – Ден, който няма свечеряване! Има ли свечеряване в нашата душевност, в закона на отиването и връщането? Няма. Може да има умиране, но смъртта е, която не ви лишава от живот. Тя е, която в бъдеще ще бъде добродетел, защото ви показва, че сте безсмъртни. Когато станете Съсътворители, създайте си живот без смърт... Казвам, че смъртта е нещо много чудно. Човек може да я понесе, може да я причини на някого, но още не може да направи смърт, която е безсмъртие. Още не е дадено човекът да осъществи безсмъртието, макар че е вложено във всекиго.

Ние носим Космичната цялост, за да услужим Сътворителя, за да Го потвърдим. Не е важно какво име Му се дава – важното е, че нас ни има! И след като ни е сътворил с подобие Негово, защо трябва да живеем със страх дали ще ни има?!

Възкресението е знакът, че сме вечни!

08.04.2004 г., Пловдив,
Музей на Съединението.