ИНТЕРВЮ

За 10-и Събор на Общество Път на Мъдростта

 

Нина Донева (БНТ, Канал 1): Г-н Толев, каква е мисията на Вашата организация и какво представлява тя?

Ваклуш Толев: Обществото Път на Мъдростта е изживяло различни етапи в организационността, а след това и в дейността си, но ако трябва да се говори за мисия, трябва да говорим за служение, вместо за цели и тенденции. Това е идеята с надслова „Път на Мъдростта“.

Мъдростта е една свобода на човека от Себе си, минавайки през различните доктрини на културно-религиозно съзнание, до пълнотата на това, което казваме – че сега човекът е един зрим теогон, за разлика от човека, изповядващ тотемно същес­тво. Тайните между човек и тотем не са били нито толкова святи, нито толкова проникновени в идеята за божество. Щом може да изповядва едно животно за бог, трябва да кажем тогава стадият на този човек в каква измеримост е...

Когато говоря, че човекът е един бог в развитие, го виждам през едно минало на мировите съзнания и религии: митологичното съзнание, което все пак е създавало големи идеи за мъдрос­ти, каквито са Упанишадите; Учението, каквото е религиозното изповедание на Правдата при юдеите; Учението, каквото е християнството в Любовта; онова философско и в същото време школско посвещение, което са изживявали личностите в египетските пирамиди; онези елевзински тайнства, сибилски моления и весталки в идеята за целомъдрието...

Така че сега тенденцията и това, което поставяте като идея на мисия или месиянство, не е вече толкова потребно, колкото – какво е човекът в идеята на Обществото Път на Мъдростта. И безспорно аз мотивирам, че човекът трябва да се освободи от доктрините на миналото си съществувание, както казахме: от тотемното изповедание, от изповеданието на митологиите, от изповеданието на Правдата, която, както виждате, още съществува... Защото имат един белег, който не може да се надмогне – това е белегът, че те, религиите, най-бавно стареят и, за съжаление, най-дълго стоят стари.

Ние поставихме въпрос сега за човека, който като битка завърши своето – Боголичието. В идеята на Сътворението Бог Отец го постави с мисъл и затова аз казвам, че битката на мисълта беше да извършим очовечване. Започва една битка за откровението, за вътрешното прозрение, за оная пълнота, която с Диханието на Отца е сложена и ние я усещаме като интуиция. С Диханието, или както философията на Изтока говори за внесена, бих казал, в анатомията ни митологична не, а реална Духовна сила, наречена Змия-Огън, или Кундалини.

Оттук нашето Общество има вече един свой символен знак – Триъгълника със Змията. Този Триъгълник е горната част на Христовия кръст. Човечеството изповядва Кръста като мъченическа възмездност на жестокостта. Аз въставам срещу тази теза. За мен Кръстът е двубоят между Дух и материя! И Христос го освети. Защото Той победи материята с един от най-великите закони, наречен Възкресение. Затова вземам горната част на Кръста, която е победата на Духа над материята. Вътре слагам Змията, или Кундалини – в будност.

Така че Обществото Път на Мъдростта има, да я наречем (както ме питате), една своя мисия – да освободи човека от Себе си, за да изведе вложения Бог у него, както Творецът го е дал с Диханието Си. Защото: Адам стана като Нас, боговете – така рече Сътворителят. Но Христос даде една друга словесност: Аз и Отец сме едно, която ме улеснява, когато смело говоря това. Щом Той можеше да го каже, този Син Човечески, безспорно след това Син Божий, тогава защо Учението Път на Мъдростта, което градира Духовните вълни (оттам религиозните съзнания) до Вълната на Мъдростта, да не може да каже, че човекът е един зрим теогон или един еволюиращ бог? Но не е Бог още!

Така че мисията и действията на Обществото Път на Мъдростта е да смени човека с бог. Христос смени моралната таблица „око за око, зъб за зъб“ с това, което милостиво помоли – да обичаме врага си. Ние казваме, че няма зло, има нееволюирало добро и че думата „враг“ отколе трябваше да бъде махната, защото всеки е дете на Бога и следователно имате събожник. Да отменим и идеята за грехопадението, за да може наистина да отверижим човека. Това е, което и митологията ни остави като битка между заземения човек, наречен Антей, и Херкулес, който трябваше да го вдигне. Единият е син на Земята – Гея, другият е син на Небето – Зевс.

Небето трябва да повдигне човека от земята, за да може, обезтегловен, да стане божествен! Ето това е една от големите идеи, която Обществото Път на Мъдростта си постави в своя еволюционен и житейски свят.

 

Нина Донева: А какво е Мъдрост?

Ваклуш Толев: Най-трудното не е да се даде дефиниция. Дефиниция винаги може да се каже. Тя е нещо, което е над очите като доктрина, като Знание. Дори нещо, което е и над сърцето, защото сърцето може да ви даде вибрация на усет и да приемете формули, както обикновено се говори, чрез вярата. Не, Мъдростта е част от събудената духовност, която Бог е вложил в нас! Макар че ни е поставил възможности да се ориентираме – създал ни е това, което се нарича зрение, създал ни е слух, създал ни е условия за усет... Но всичко това е услуга на човека. А човекът носи един неизповядан заряд на Мъдрост, която може да го направи божествен!

Мъдрост винаги е имало, обаче Мъдростта като доктрина, като йерархия на изповедание е нещо съвършено друго. Както любов винаги е имало, Еросът съществува и в митологиите, и в реалността, но религия на Любовта създава Христос. Правда винаги е имало, но религия на Правдата създава Моисей. Така че Мъдростта като доктрина на посветените в името на извеждания от човека вложен Бог е нещо съвършено друго. Иначе може да го преведете на старогръцки, като кажете София.

Сарасвати е богинята на мъдростта в индийския вариант. Но странното е, че в митологията на Древна Гърция богинята на мъдростта – Атина Палада, не е утробна. Това е доказателство, че Мъдростта е изключение. Атина излиза из главата на Зевса, а не от утробата на Гея или на Хера. Това е много странното! И тогава сами бихте казали: „Да, наистина Мъдростта не е това, което земята ни дава, а каквото главата ни дава – тя се ражда от главата“. Разбира се, митологичната история е доста широка, много красива, но същественото е, че Атина Палада е родена от главата.

Така че Мъдростта ще трябва да я търсим не в очите, които могат да видят що е правда или неправда; не в сърцето, което може да прояви милост или жестокост; а в будността на вложеното у нас съзнание. Съзнание... А това е вече част от целостта на прозрението и тайната на вложеното ни предназначение. Само Мъдростта може да определи предназначението, защото тя в еволюционността отбира най-съвършеното.

Любовта каза: Бъдете съвършени, както е съвършен и вашият Отец, но тя не можеше да каже: Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец. Мъдростта може да каже, защото тя стои над доктрините, които повелява земята.

 

Нина Донева: Защо избрахте точно Родопа планина за семинара си?

Ваклуш Толев: Две са съображенията ми. Когато хората влязат в пряк контакт с това, което се нарича планина, гора и пр., много бързо свалят дрехата на всекидневието. Защото тук цялата магнетична сила помага на тяхното преобразяване. Цялата ритмика на това, което казахме – устремяване нагоре, помага на тяхната аура. Второто, това, което Родопа като планина е – нейното гостолюбие. Една част от голямата тайна на това месиянство, за което ме попитахте, е, че бъдещето на мъжа и жената е да станат гостолюбив дом на посветени души. Следователно планината, като гостолюба, приготвя едно вътрешно и външно съзнание на това, което може да направи утре гостолюбивият дом, който може да призове едно семейс­тво. Един дом, който призовава големи души в изграждането и им позволява да осъществят това, което една Мирова еволюция иска да направи.

Децата на Деня, така както съм ги нарекъл, имат една отговорност пред настоящето, което безспорно ги пулсира за едно бъдеще. Това е да приемат колкото може повече гостолюбието на големи души, за да им дадат възможност в сътрудничество за утвърждаването, реализирането на тази голяма тайна – Мъдростта да стане трапеза на човешкия род. Тогава Децата на Деня ще имат една смелост – да могат да се пожертват. А щом някой може да се пожертва, той е научил урока на битката между Дух и материя и тогава овладява една от другите тайни, която наричам Възкресение.

Така престава малката валентност на човешкото всекидневие да бъде властна над голямото предназначение: Деца на Деня, Третото хилядолетие ви зове на велико служение – служение на зримия теогон!

 

Нина Донева: Имаме и ден, и нощ. Защо Вие наричате своите ученици точно „Деца на Деня“?

Ваклуш Толев: Онова, което Откровението остави на човечеството, беше, че в новия Йерусалим няма да има нощ. Денят винаги е бил свидетелство, че има светлина, а светлината е знак, че няма да сгрешите в тъмното. Но когато съм извел тази категория, тази йерархия, съм използвал това, че е имало синове Божии – така както и в старозаветието се говори, че синовете Божии са се женели за дъщерите човешки. Има и т. нар. Деца на Слънцето; след това има Посветени мъже, които са минали йерархиите през съответните школи... Има и Воини на Любовта – апостолството на християнството, Христовите ученици.

Логичното е, когато ще бъде освободена от мрачината човешката култура – от веригата на грехопадението, от фундаменталната омраза... – да остане в нея само това, което се нарича Ден. А в Откровението е казано още, че ще преминат старата земя и старото небе – ще има нова земя и ново небе. Значи ще има и нови същества. Става въпрос за нашата тленност, която ще бъде от нова тъкан; за нашата мисъл, която ще бъде от нови прозрения. Няма да има Слънце, се казва, и Луната ще загуби светлината си, а ще си светим сами! Тогава ще има ли нужда от нощ? Не! Ето една тайна защо те могат да бъдат наречени Деца на Деня!

Безспорно след това ще има други йерархии – ще дойде Духовната вълна на Истината; ще дойде Духовната вълна на Свободата, които са от цикъла на тази планета. Защото човекът е сътворен от цялата планетна плът и е ползвал всички нейни енергии – и слънце, и вода, и нощ, и луна... – всичко. Но Децата на Деня дават това, което се нарича Мъдрост, защото тя е възможната вече вътрешна светлина, т.е. събуден Огън на Кундалини.

Възможно ли е човек да си свети сам? Възможно е. Защо? Защото в йерархията на човешките тела, когато влизате в един астрал, виждате светлина. („Аструм“ значи „светлея“.) Кое пречи да можем да видим тази светлина? Една плът, която наричаме физическа и която, колкото повече овладяваме, толкова повече ще я проникваме със светлина. Така че няма нелогичност в това човекът, загубвайки се в тлението си, в безтленност пак да бъде божествен – в знанието си за човека.

Адам няма да се загуби, но Адамовото начало като мислене трябва да бъде осветено!

 

Нина Донева: Как събирате учениците си?

Ваклуш Толев: С това, което ги освобождава от миналото. Защото като прераждане, което те приемат, знаят, че са се търсили, принадлежали са към известни школи... И кой може да им отнеме всичко това, което в продължение на години научиха?! Колкото и елементарно да изглежда, то е просто неусвоимо за обикновения ум.

Днес наистина изживявам радост – как владеят известни неща, каква пълнота и каква вътрешна потреба. Разбира се, понякога, както се казва, антената им дава и звуци на земята. Но Децата на Деня трябва да бъдат така земни, както искат да бъдат небесни!

Така че благодатта на тези хора е, че носят голямата потреба да се търсят от миналото. И затова на тези Събори, когато реших да ги правим, дадох едно наименование – кръстословица на спомена. На спомена кръстословица! Ще решат как да заглъхне ехото, което ги събира в един нов глас, и ще отработят едно ново поведение във взаимна култура на прозрението.

 

Нина Донева: Ясно е, че учениците Ви научават много неща от Вас, а обратна връзка има ли?

Ваклуш Толев: Естествено. Понякога, когато някой от тях почувства празнотата... А тя е много, много потребна. Защото човекът идва с един глад. Добре, ама изведнъж вземе да яде и някак си не вървят нещата. Тогава трябва да дойде да се научи да се храни, а не да яде.

Аз деля начините на отношение. Ядат някои – безразборно! Така както наистина някои от тези, които идваха, ядяха безразборно. И понеже ядат и някакво чуждо, сергийно окултно знание, преядоха. Други се хранят – там се иска някакъв вът­решен аристократизъм. Не е проблем дали с лявата ръка ще държите вилицата, а дали с лявото си сърце ще направите обич към дясното... И трети – те се хармонизират. Вземат нещо от Учението, слагат го в своето минало, в своето изповедание, в своята философия, в своята програма и го вгмездват.

Така че трябва да се търси хармонията. И тогава не може да няма обратна връзка. Дори, ако щете, по някакъв елементарен въпрос. Защото под елементарен въпрос може да се крие едно голямо чудо. Примерно: „Как гледате на този въпрос, Учителю?“. И когато вие кажете, че в навика на хората е само в петолиние да пишат песни, въпросът е дали ще направим шестолиние? Ето един въпрос. Хилядолетия вече човечеството пише в петолиние песни – няма ли някой да сложи още една линия? Разбирате ли потребата на обратната връзка, че е това – търсиш промяната! Трябва този капсулиран душевен свят да бъде взривен. Ако ще и в три линии да пише песен...

 

Нина Донева: Как разчупвате старите форми на мислене?

Ваклуш Толев: Старите форми на мислене трябва да се разчупят, като се каже, че всичко, което е било, е преходно. Една добра услуга е, че културите на човечеството, най-вече изворите на културите, наречени религии, си отиват.

Христос го направи преди нас. Но евреите още стоят със своите кръвни жертви; индийците, независимо че имат формации нови, продължават на Брахма, на Шива, на Кришна и пр. да правят поклоненията си... Иисус Христос се ражда с една нова идея, и то в религия, която е единобожническа, т.е. върхът дотогава на религиозното и културното съзнание, на боговидението и богодарението в човешката история. И този Човек въстава срещу религията на евреите. Разпват Го като богохулник, но има ли някакво значение? Фактът е, че сега няколко милиарда Го изповядват в една голяма идея: да обичат врага си; да прощават; да имат Троица Единосъщна вместо един Бог, на Когото името не може да кажат; да имат девет Блаженства, които са по-велики от Десетте Божии заповеди...

Така че културите на религиите са преходни. От тях се изсмуква науката в нейната разклоненост – философия или битология за човека. Науката оттам идва! Какво е една икономика? Може да е много по-съвършена сега, но Христос е казал: Когато имате две ризи, тогава дайте едната... Той е казал още, че дарението, което имат, да не го скриват. Дава ви се един талант и вие от страх, че ще ви го вземат, го заривате...

Следователно няма по-голяма динамична сила от религията във формациите на историята, които тя е оставила като обществено дихание. А тайната не е вече да създаваме религии, а да създаваме Учения. Защото какво всъщност са религиите? Религиите са рамка, в която са сложили едно Учение! И понеже рамката е по-тясна от Учението, се реже от Учението. Така е направило християнството, така са направили и другите религии.

 

Нина Донева: Защо е нужна жертвата?

Ваклуш Толев: Жертвата има една особена предназначеност. Това е, когато сте могли да разберете, че преходното, тленното ви е било потребно до момента, когато сте решили да преминете в друго поле на съзнание и в друга идея на служение. Човекът жертва, примерно казано, част от своето имущество, за да сгради един храм. Не е негова бъдеща бедност, че няма да има, защото неговото бъдещо богатство е в щедростта, че изгражда нещо, което е по-трайно, по-стойностно. Както жертва живот срещу свобода.

И тогава ще разберете именно мисията, както ме попитахте, на Обществото Път на Мъдростта – свобода от всичко, обременяващо прозрението на човека. Защото с мисъл-формите се създава завеса. Неслучайно завесата в храма Йерусалимски се скъсва на две, когато разпъват Иисус. Той е идея на жертва, която разкъсва завесите.

За съжаление институтите, които създават културата, стават по-съществени от самата личност. Тогава идва фразата ми – личността е свещена, а не институцията! Личността!

Така че много е важно как ще направите жертвата, която може да освети бъдещата институция. Това е тайната.

 

Нина Донева: Как могат хората да разпознаят Новата Духовна вълна?

Ваклуш Толев: Хората много трудно ще започнат да я разпознават. Не могат да познаят новото, защото тяхна майка и техен баща е това, което изповядват и с което се хранят. И когато искате да им отнемете добродетел, която вече е вехторийност, с какво трябва да живеят тогава?

Христос каза една от големите истини: Ново вино в стари мехове не се налива! Виждате как всичко е било наглед във вът­решното Му зрение. Няма такава доктрина с такава пълнота на вътрешно зрение! Ново вино в стари мехове...

Така че това, което не стига на хората, е свобода от онова, което в излишък имат – заземяване. Заземяване...

 

Със съкращения

30.07.2000 г., Родопа планина,
Орфееви скали