1991 година

Всички сме заедно!

Никога не е имало време без Мъдрост, защото Мъдростта е онази Светлина, която Бог изрече, за да стане светът. Светът никога не се е лишавал от нея. Въпросът е как е усвоена и по колко е предавана. Защото Мъдростта има възприемане и предаване. Била е възприемана в първичните моменти като вътрешно осъзнаване. А сега тя е излив чрез интуитивния ни свят. Тази свята Мъдрост вие трябва да умножавате с всичката си жертвеност!

Kогато се самосъзнавате като деца на Бога, е потребна всеотдайност, т.е. личността ви да се загуби в Бога. А това, от което най-много трябва да се пазите, е ритуалът да не стане по-властен от душевната ви будност и потреба. Забравете всичко, което ви е давано; забравете всичко, което ви е вземано – бъдете Божии чеда и смирено Му служете! Бог никого никога не е оставял, човекът е, който бяга от Него. И създавайки тревоги, мисли, че тревожи Бога. Не! Това са явления, не същности.

Човекът като бог е същност, човекът като явление е развиващ се! Развивайте се, като не забравяте, че еволюцията ви има само един връх – Бог в човека и човек в Бога. Ако Го виждате в другия, вие сте Го живели, вие сте Го познали; ако светлината Му не гасне у вас, вие няма да загубите Пътя към Него!

Научете се в този Път да не упреквате и да имате гъвкавостта на Мъдростта. Искайте да бъдете все по-свети, все по-възвишени, но никога не се сравнявайте, защото не знаете лика на сравнението, като се промие, дали е той.

• Не се сравнявайте – стимулирайте се!

И не осъждайте този, който не е дошъл; не упреквайте онзи, който е закъснял – може да е усвоявал онова, което ще му е нужно в по-късните дни. Бдете над светостта си и я давайте като светлина на нуждаещите се! Ще замръкнете, ако не плодите деня със Светлина; няма да живеете в радостта, ако не храните деня с Мъдрост; не може да сте служители на великото Всемирно братство, ако само себичността ви дава живот.

Ако някой ви хули, ако някой ви клевети, ако някой поиска да ви спъне, взрете се и вижте дали не е предназначен – за да му простите и да му подадете ръка! Нека не се повтарят отрицанията, нека не се напомнят тревожните дни на миналото. Това не значи да проявявате само благодатта на сърцето – тя е прощение, но не е още знание! Мъдростта, която получихте и искам да направите живот, носи знание, което освещава. Знанието от Причинното поле и виждащите очи на интуицията няма да ви позволят да бъдете неуки в битието. С тях ще се научите като алхимиците да преобратявате всекидневието си в храмово живеене!

Всеки от вас нека вземе това, което счита, че е неговото съкровище. Да продаде, както е казано в Евангелието, всичко, за да купи оная нива, в която има бисер. Трябва да вземете своя цвят и от него да сплетете своята китка на благовестие, защото всеки е еднакво отговорен пред еволюцията и пред съвършенството!

Какво научихте с Правдата? Полюсите. Какво научихте с Любовта? Прощението. Какво учите с Мъдростта? Прозрението. Какво ще научите с Истината? Живота за Свобода! И не бива да избирате прекия път с прекомерна жертва, ако не сте научили спиралата на развитието.

Зрелостта на един плод е в протяжността на времето. Когато се дава едно Учение, не значи, че то непременно се сбъдва в близките години, в присъствието на самия Учител. Не. Но да благодарим на Бог, че ни събра! Споменът е като течението в една река. Това течение, което днес е вашият живот, утре то ще бъде вашият спомен. Обилието на течението, пълнотата на реката зависи от щедростта, дадена ви като благодат от Бог – че ви е събрал и ви е избрал за бъднина. Бреговете на реката ще бъдат подсилени с укорите, които може да получите отстрани. Този, който не може да укрепи бреговете `и, тя ще се разлее и няма да отиде в океана на Всемирността!

Всички трябва да имате отговорност за Всемирната еволюция, на която трябва да знаете, че сте отговорни служители! Иначе законите ще ви връщат в преражданията, докато се научите на великата жертва, която донася и великата тревога. Ако няма тревога в душата, няма промяна. А всяка душа е душа в душата на другия, всяка душа е искра от Божията същност! Затова казвам, че капка в океана на Всемирната еволюция е по-достойно служение, отколкото капка върху росния цвят на едноличието, която всеки вятър ще събори!

Със своята вощеница към Всемирно служение и отговорна жертва – днес, утре, всякога!

Из Слова на Учителя