Проглас

„Адаме, где си?“ (Битие 3:9)

Дефинираното тайнство – Боготърсене, е надмогната преходност и съзнание за другия. Пътят на търсене на Бог е човекът в планетния процес: от очовечаването до обожествяването – стадии на Коренните раси. При този процес всекидневна нагледност и неопровержимост е смъртта, а тя е идея за безсмъртие. Именно битката, или преходът между смърт и възкресение е пътят на Боготърсенето!

Безверие няма – има безбожие (Себеотричане). А Бог не е догма – животът може ли да бъде догма?! Вярата в Бога е станала догма – не Той! Само неусвоимостта Го прави догма. Неусвоимостта йерархира търсенето, а еволюцията го градира. Еволюцията извежда тотема, т.е. бога извън човека; тя извежда и легитимира индивида – Зевс и хероичните образци на митологията. Но и митологичните богове са отживели, и още отживяват себе си... Затова Иисус рече: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци. Това вършат доктрините на очите, на сърцето и на Духа!

Така еволюцията продължава. Водата като астрален образ на Светлина дава своите образци. Следва огънят, като вибрация на мисълта: Прометей краде огън – мисълта. А тя дава личността! Тук е и Богоборецът Иаков, който става Израил. След това Боготърсенето, като осъзнато битие, е изразено от Пилат: Ето човека!, а Христос казва: Аз и Отец сме едно! Следователно човекът тръгва към Бога, защото в човека е Бог! Тук е идеята за събожника. Очите на Бога са нашата съвест – човекът събожник!

Боготърсенето има един апогей – Бог се търси чрез Бога у нас! При тези човешки пътувания Теренций ще съзре еволюцията: Нищо човешко не ми е чуждо... Но човекът не е еволюцията – тя само го обслужва, тя побеждава Антей. И само човек може да търси Бог! Затова Голгота е сумиран образ: Черепът на Адам и Кръстът на Христос!

Но безбожието загуби идеята човекът бог в развитие. Тогава Боготърсенето изведе Знанието – Новата Голгота, Доктрината на Учението Път на Мъдростта!

Боготърсенето е йерархия – харизма на посветения!