Мъдрост като проницание
- Мъдростта е рефлекс за истина!
- Мъдростта е проява на вложената божественост в човека – тя не е добродетел.
- Мъдростта е симбиоза между познание и духовност.
- Мъдростта е вътрешно знание, не грамотност на ума.
- Мъдростта е знание не отвън навътре, а отвътре навън.
- Мъдростта е пулсация на евристичното начало в човека.
- Мъдростта е вътрешна вибрация на интуиция, а не осенение!
- Мъдростта е усвояване на света чрез прозрение!
- Мъдростта дава прозрения, умът – разсъждения.
- Мъдростта се излива чрез интуицията, но се изразява чрез мисълта.
- Мъдростта е излив на белязани – народът само повтаря изреченото от мъдреци.
- Мъдростта просветлява и няма защо да прощава.
- Мъдростта изключва съмнението – тя осветява.
- Мъдростта не е проява на сърцето или на ума, тя е изява на Причинността!
- Мъдростта е като кръвта – не се вижда, но дава живот!
- Мъдростта не е само йерархия за познание, тя е вътрешно живеене.
- Мъдростта е просветление, кристализиращо в знание.
- Мъдростта не избързва, нито закъснява – тласка я само прозрението.
- Мъдростта е знание на проницанието – прозрение за предназначение.
- Мъдростта е мироглед, а не определено поведение.
- Мъдростта е живот чрез енергията на откровението!
