Проглас

Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях – Възкресението!

Учителят е освободено съзнание за жертва! В този смисъл Бог в идеята си за Син е човек и се ражда феноменът всесъжение, т.е. жертвата. И за Учителя няма по-тъжна и по-скръбна забрадка от безотговорността – тя нихилира достиженията на жертвата!

Човекът като Учител е осъществена пулсация на Мировото Съзнание. Затова като социален живот Той е идея; като духовен – Той е откровение! Като идея Той е Път; като откровение Той е Живот!

Кое легитимира Неговото служение? Битието на саморазпната личност. Саморазпятието е битката между платното на плътта и савана на смъртта! Учителят опровергава насилието, като дава Възкресението – ирония над съдбата!

Учителят е повече от Учението, защото е неограничен в битието на своя Планетен Логос. Той е тайна, макар да повелява тайнства, чрез които разкрива подстъпите до трона на Свободата.

Само смирението – което нарекох Знание, а не добродетел – не е обидило съдбата и Господа! Тези, които проиграват съдбата като лична жертва и поругават Господ като Миров Път, са скръбна вест и погребана еволюция (напр. част от учениците на Буда и Христос). Най-тежката обида за планетния живот на човечеството и за Учителите е идеята за грехопадението – акт на административна нужда и верско внушение, т.е. на статика и отречена еволюция.

Духовните вълни са проекция на живота на Учителя и на себеосъществяващия се бог.

Учителят е Мирова необходимост и планетно историческо битие!